Председателят на Земеделски съюз „Александър Стамболийски”, гост в предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

по повод годишнината от рождението на българския държавник Александър Стамболийски

Водещ: Първият ни гост тази сутрин е председателят на Земеделския съюз „Александър Стамболийски” Спас Панчев. Поводът - годишнината от рождението на именития български държавник и земеделски лидер Александър Стамболийски. Добро утро, казвам на Спас Панчев.
Спас Панчев: Добро утро, на вас и на вашите радиослушатели.
Водещ: Господин Панчев, какво не знаем за личността на Стамболийски?
Спас Панчев: Вече 134 години ние честваме този ден, в който Стамболийски се е родил. Масово в страната се поднасят цветя на паметниците на Стамболийски, на паметните плочи, защото ние считаме Стамболийски като един от основните създатели и идеолози на земеделския съюз в България. Той още като ученик учи при Янко Забунов, тогава той е бил основател на Българския земеделски съюз и участва в основаването на БЗНС. Завършва агрономия, всъщност не успява да завърши, но учи агрономия, философия в Хале, разболява се от туберкулоза и се връща в България. От 1908 г. той много активно се занимава с политическа дейност. Тогава е избран за първи път за народен представител и благодарение на него Българския земеделски съюз от съсловна организация се превръща в политическа партия. Стамболийски е народен представител в няколко народни събрания и в Петото Велико народно събрание от 1911 г. Стамболийски е бил убеден, че най-голямото съсловие в България – селското, трябва да участва активно в политическата дейност и политическата власт да бъде в негови ръце. Тогава той счита, че ще има напълно народовластие. Стамболийски е бил републиканец и по и пацифист по убеждение. Той се противопоставя активно в промените на Търновската конституция през 1911 г. и е бил от най-ревностните противници на участието на България в Първата световна война. Против царя е, против Фердинанд е и през 1915 г. след един скандал с царя, въпреки че Стамболийски е народен представител, той бил осъден на доживотен затвор. През 1918 г. по време на Войнишкото въстание Фердинанд се сеща за него, освобождава го от затвора и го изпраща заедно с други политици да преговаря с участниците във въстанието за мирното разрешаване на конфликта. Тогава под влиянието на Райко Даскалов, Стамболийски оглавява въстанието и е обявен за председател на Радомирската република, а година по-късно се включва в правителството на Теодор Теодоров. И когато Теодоров отказва да подпише мирния договор в Париж, Стамболийски оглавява нашето правителство и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойският мирен договор.
Водещ: Това за писалката вярно ли е?
Спас Панчев: Политиците, историците казват, че след подписването на договора, Стамболийски счупва и изхвърля писалката. На мен ми се иска да вярвам, че е било така, като чета и знам много за живота на Стамболийски. Така или иначе България е в огромна криза тогава. И само един добър ръководител може да изведе страната от тази криза. Стамболийски е министър-председател на едно правителство, което от май 1919 г. благодарение на многото гласове на БЗНС в парламента, самостоятелно земеделско правителство. Започва една активна международна дейност, обикаля за 100 дни Европа, осигурява международна подкрепа. Връща се в България и прави най-доброто, за да изведе страната не само от изолация, а за да върне нормалния живот на хората. Той успява да направи нещо, което никой политик дотогава, а и до ден днешен не е успял – за четири , близо четири години от една най-изостанала България, Стамболийски да направи така, че България да е една от водещите държави в Европа. Той провежда няколко реформи. Най-вече поземлената реформа, трудовата реформа, много промени в законодателството. Той провежда пръв референдум за съдене за виновниците за националната катастрофа.
Водещ: Това е интересно.
Спас Панчев: Нещо, което може и днешните политици да помислят. И днешните граждани да помислят. Защото тези 23 години наистина направиха в България много национални престъпници и те трябва да, също да бъде потърсена сметка на тях.
Водещ: Вие виждате ли в днешното време на криза, в което се намираме, на политическа криза, имаме ли ние подобен лидер на Стамболийски, който да може да изведе страната от политическата криза?
Спас Панчев: За съжаление след 1990 г. земеделското движение се разцепи в голяма степен. Стигна се дотам, че 29 земеделски партии в България участват в политическия живот. Добре е, че днес останаха само 3-4 партии и политическото земеделско пространство не е така разделено. Хубаво е, че днес на този за нас хубав празник, земеделците от различните земеделски формации ще бъдем заедно на „Врабча” пред нашия Съюзен дом на паметника на Стамболийски в пет часа, за да поднесем заедно цветя, заедно да честваме годишнината от рождението на Стамболийски, заедно да споделим мисли за състоянието на България, на българското село, на перспективите, които има пред земеделците на предстоящите парламентарни избори. Аз мисля, че това е един добър показател за разум сред хората, които в момента са и част от земеделските партии, и които ръководят земеделските формации.
Водещ: Аз използвам повода за вашето гостуване, за да ви помоля да коментирате в качеството ви на бивш заместник-министър на отбраната, надигащата се вълна от недоволство в армията по повод увеличаването на пенсионната възраст при военнослужещите и отнемането на редица от социалните им придобивки?
Спас Панчев: Хората, в т.ч. и военнослужещите се умориха от така наречените реформи. За съжаление те не направиха живота им по-добър. Хората имат нужда от градивност, а усещането е, че се руши. Не е реално, който и да е властимащ да мисли, че хората възприемат безропотно необоснованите идеи за отнемане на вече утвърдени права. Вече 20 години се надгражда. И без реална обосновка, а някаква собствена управленска логика или да кажем мярка за криворазбрана справедливост е да променят тези неща. Мисля, че е време да се спрат експериментите с армията, които се наричат реформи. Оказа се, че дори и най-майсторските написани доктринални документи, колкото и внушителни да са, не водят към нещо по-добро, по-ефективно. Израз на това е и мирното шествие, което на 23-ти миналата събота проведоха военните. Техният митинг беше организиран под надслова „За България, за Българската армия” и в него участваха освен Българската офицерска легия „Раковски”, също и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, от синдикалната организация на служителите от МВР, синдиката на служителите от затворите, много граждани, в т.ч. и много военнослужещи от резерва. Те бяха недоволни, че при последните промени, които се направиха в пенсионното законодателство в Кодекса за социално осигуряване, на практика без никой да се съобрази с тях, дори при явно изказаното от военнослужещите несъгласие, бяха променени условията за тяхното пенсиониране. Промените бяха направени от управляващите силово без диалог, по обиден за военните начин. Политиката, която провежда Министерство на отбраната в последните години е единствено и само за отнемане на социални и професионални права без да има адекватни компенсации, хората си искат правата, които политиците едностранно им отнемат. Те ясно и категорично изразиха своето недоволство от това, че компенсацията за спецификата и характера на техния труд и съпътстващите ограничения в техния статут не бива да се наричат привилегии. По този начин не бива военнослужещите да се противопоставят на останалите граждани на обществото. Военнослужещите не приемат тезата, че като се увеличат заплатите, те компенсират по този начин отнетите им права. А трябва да имаме предвид, че това увеличение, което те получиха дори не отговаря на ръста на инфлацията за периода на тези три последни години.
Водещ: Има ли риск много кадърни офицери да напуснат армията при това положение?
Спас Панчев: За съжаление напускат армията кадърни офицери, напускат армията военнослужещи, които са уплашени от тези постоянни промени, от това че постоянно се окастрят техните привилегии, заради това че те не са сигурни кога и по какъв начин ще се пенсионират в напредналата си възраст. Затова те наистина предпочитат да отидат да се пенсионират сега, когато все пак им е ясно как и по какъв начин става това – за съжаление, защото те са професионално подготвени и биха могли да продължат да работят, ако имат сигурност за своето бъдеще и за положението, в което се намират те и българската армия като цяло.
Ева БРАНИМИРОВА

• < Предишна