Ямбол

 

За елиминирането на заплахата от политическо противопоставяне на разрушителните стихии в българското земеделие, е мобилизиран необходимия политически и икономически ресурс: той включвал целия арсенал от средства за въздействие- от разхвалване на отделни земеделски „атамани”- до прошепване на ухото на когото трябва, че досието му ще се появи на страниците на (примерно в. „Демокрация”), или пък обещанието, че въпросното досие ще изчезне или се предлагат депутатски места във ВНС и т.н. и т.н.

Няма данни, дали на „кръглата маса” или около/ и под нея е обсъждано как трябва да се постъпи със земеделските политически организации, но има основание да се предположи, че някой специалист по политическо инженерство е обосновал тезата: „най-добрите земеделци са разделените, разединените и противопоставените” (съвременен вариант на древния имперски принцип: „разделяй и владей”). Като в „приказките” появилите се 25-30 земеделски партии бяха „внимателно и услужливо” наместени в коалиции от целия политически спектър-ляво, дясно,център. Най-усърдни се оказаха тези, които отидоха вдясно и които съдействаха и съучастничестваха за разгрома на българското земеделие.

Как би реагирал Ал.Стамболийски, ако бе свидетел на това?

Отговорът със сигурност се съдържа в неговото разбиране за демокрацията: „Демокрацията не може да направи цялата земна площ еднакво плодородна, всички хора еднакво високи, еднакво физически и духовно силни, еднакво способни и работливи- но тя може и трябва да премахне грубото, несъмнено и очевидно за всекиго неравенство в разпределението на жизнените блага”.

Да, Ал. Стамболийски никога не би приел дивия капитализъм, който като плевел поникна в плодородните български земи. Неговото изграждане причини издълбаната огромна пропаст между милионите бедни и малцината свръх богати олигарси. То предизвика и разрушаването на българското земеделие.Ако беше съвременник, Стамболийски би се противопоставил със цялата си енергия и непримиримост и би дал животът си в битката срещу разрушители сили.

Вероятно той се е обърнал в гроба, когато представителите на една „дясна” земеделска партия, прегърнати с политическите наследници на онези, които след Ньой му издадоха смъртна присъда, отидоха на „Янини грамади” в Славовица, където е неговия Паметник-костница.

Като политическа философия, през цялата си история земеделското движение се е позиционирало в центъра на политическия спектър и в известна степен център-вляво, доколкото е защитавало интересите на средните, бедните и малоимотни селяни. Затова неговия идеолог Ал.Стамболийски (известен между другото с непримиримост и звучен политически изказ), би възкликнал: „О времена, о нрави!” , виждайки как вчера и днес земеделски партии се изживяват като подчертано десни, и без смущение изпълняват ролята на високо платени компаньонки.

 

*

* *

През последните 24 години (вече почти четвърт век) българските политици демонстрират към аграрния сектор изключителна индеферентност. Слепота и безотговорност, основани и на личната некомпетентност на ръководните екипи в министерство на земеделието.

Това не е случайно: в този жизнено важен за Република България отрасъл разрушителните процеси са почти двойно по-бързи от скоростта на светлината. Погледнато отстрани това означава, че българското земеделие е „черна дупка”, която като космическа фуния поглъща европейските и националните дотации. Където разоряването на стотици хиляди дребни и средни собственици- земеделски производители, не е на вниманието на обществото, гражданските организации, партиите, Парламента, Правителството и Президента.

01.03.2013 г. София

НОВИНИ

ЕЛА С НАС

ABOUT US

СТРУКТУРА

ГАЛЕРИЯ

ИЗБОРИ

НАЧАЛО