ПО ВЪПРОСА ЗА ЗЕМЕДЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

     През годините на прехода към пазарно стопанство в Република България се извършиха както положителни, така и нежелани и неочаквани промени в българското общество. Най-голям дял от промените с отрицателен знак се концентрираха в българското земеделие. То бе разбито, “ликвидирано” и върнато на позиции, каквито не е имало дори в началото на 19 век. Днес едва ли би се намерил сериозен политически анализатор, който да твърди, че българския опит от последните 15 години в тази толкова важна в хилядолетната ни история, обществена сфера е положителен.

      Социологическите изследвания сочат, че преобладаващата част от българските граждани, които се занимават или при нормална ситуация би следвало да се занимават със земеделие обедняха, объркаха се и обезвериха. Като следствие на това се появиха проблеми и в земеделското политическо движение. Може отговорно да се заяви, че най-слабото место в съвременния български политически модел е именно земеделското движение. При това отслабването е най-осезателно в средите на традиционно лявото земеделско движение. Случайно или не за това допринесоха не на последно място и редица субективни фактори, оставили лявото земеделско движение на “автопилот”. Платен бе данък и на вождизма и личностното противопоставяне.

      Нашето виждане за изход от създалото се положение: Обедняването, обезверяването на хората от селата и малките градове, и тяхното десоциализиране, съвсем не са за подценяване. Това ги прави инертни и податливи на всякакви политически внушения, включително на такива, диаметрално противоположни на тяхната традиционно кротка душевност, характерна за хората на земеделския труд.

      В този смисъл едно залагане на стихийния подход “каквото има да се случи от само себе си”, би било проява не само на политическо късогледство и дори слепота, а и на абсолютно безотговорно отношение. Достатъчно са историческите примери, които по един категоричен начин доказват, че кризисните “вакууми” бързо се запълват от появата на “псевдомесии” и крайни политикани, които успешно експлоатират наличното социално напрежение и нанасят големи вреди. Ето появи се „Атака” с крайно радикални призиви за етническо противопоставяне!Това под никакъв претекст не бива да се допуска! Дай Боже такова нещо да не се случва никога в Р.България.

      Ние се противопоставяме на конюктурно-спекулативния подход, възприет от лидерите на десните земеделски формации. Те не само спекулират с “народния характер” на този или онзи съюз, но и високо развяват популистки, при това крайно леви лозунги, въпреки твърдението, че изповядват десни убеждения. Тяхната активност за действително решаване на социалните проблеми на българските земеделци, приключва в мига, когато спре трептенето на въздуха от лявата им фразеология. И този театър се повтаря отново и отново в навечерието на следващите избори...

     Намирането на точната политическа формула е възможно само при осигуряването на достатъчно сили и средства, ясна програма и политическа партия, която да има необходимия ресурс за реализиране на такава програма. Партия която да приложи системен подход, за последователно, поетапно решаване на жизненоважните за българското земеделие /за българското земеделско съсловие/ проблеми.

     Направения в края на 2004 г. политически анализ от БЗНС Александър Стамболийски показа необходимостта от:

     -адекватни на ситуацията промени в ръководните органи на партията;

     -излизане от досегашното пасивно състояние, чрез активиране на съществуващите и изграждане на нови местни земеделски дружби във всички региони на страната;

     -приемане на нова политическа програма на Съюза, която да съвместява традицията /принципите на Ал. Стамболийски за политическа дейност/ със съвременните модерни изисквания за правене на политика;

     - активно включване в политическия живот на страната, в това число и чрез участие в парламентарните избори;

     -търсене на възможности за обединение на лявото земеделско движение, първоначално под формата на коалиране,а в последствие /при достатъчност на необходимите условия/ реализиране и на организационно- структурно обединение.

     В съответствие с това, на проведения на 12.02.2005 г. извънреден конгрес на БЗНС Александър Стамболийски, 524 делегати от цялата страна избраха нов 33-членен Управителен съвет и ново 13-членно Постоянно присъствие. Бяха приети нов Устав и Програма. Специално внимание в тях бе отделено на създаването и развитието на младежка организация към Съюза и за привличането и участието на жените в работата и ръководството на партията. Конгресът прие Декларация за политическо сътрудничество с левите и национално-отговорни политически сили и желанието на членовете на БЗНС Александър Стамболийски да продължат усилията за обединяване на земеделците в България.

     Председателят на “БЗНС Ал. Стамболийски” има пълната подкрепа на Постоянното присъствие и Управителния съвет на Съюза да реализира обективната потребност от гъвкавост и спазване на наложилите се основни принципи на политическия живот в страната. Считаме, че така нашата партия не само ще се впише по-успешно в демократичното многообразие от български партии, но ще има възможност за по-активно участие в международното сътрудничество със сродните аграрни партии от страните в ЕС.

      Едно от най-важните предизвикателства на днешния ден ние виждаме в това,

ГОЛЕМИТЕ, ТЕПЪРВА ПРЕДСТОЯЩИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ДА БЪДАТ РЕАЛИЗИРАНИ ПО НАЧИН, ГАРАНТИРАЩ НЕГОВОТО ОЦЕЛЯВАНЕ В УСЛОВИЯТА НА СВОБОДНАТА КОНКУРЕНЦИЯ В ЕС. ПРЕВРЪЩАНЕТО МУ В ОНОВА ЕКОЗЕМЕДЕЛИЕ, ЗА КОЕТО ПРИРОДНИТЕ ДАДЕНОСТИ НА НАШАТА СТРАНА, НИ ДАВАТ ПРЕДИМСТВО ПРЕД ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ В ЕВРОПА.

     Имаме разбирането и амбицията БЗНС Александър Стамболийски да бъде партия, адекватна на проблемите от настоящето и бъдещето. На основата на съхраняване уникалните, ценни и непреходни традиции, завещани ни от нашия патрон Александър Стамболийски, да превърнем Съюза в сериозен фактор от днешния и утрешния българския политически живот.

Ръководството на БЗНС Александър Стамболийски е дълбоко убедено, че участието на Съюза в Коалиция за България не е продиктувано от стремеж да се обогати и с оранжев цвят нейния политическия букет. Дистанцираме се решително и от онези политически бакали, които биха видели в този факт само конюктурни ползи или вреди. Нашето разбиране е, че това е ход със стратегическо за българския политически модел значение. Опит, съсловната организация, лявата политическа партия БЗНС Александър Стамболийски да заеме подобаващото й се место, за да може след като активира своите многобройни местни земеделски дружби, да включи в обществено-политическия живот хората на труда, хората на земята. Това ще стимулира процеса на тяхното социализиране /вписване в реалностите на съвременното българско общество/. С получаване на възможност за по-активно участие в законодателната и изпълнителната власт, БЗНС Александър Стамболийски ще може последователно да решава проблемите и задачите, които са залегнали в неговата политическа програма. А те са насочени към спасяване на българското село от разрухата, към създаване на предпоставките за реализиране на нашето основно послание: “ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИЯ, ТРУД И ПРИРОДА, ЕКОЗЕМЕДЕЛИЕ”. Само така без сътресения и катаклизми може да се излезе от капана , в който е вкарано българското земеделско население. Да се осигури социалния мир, който с наближаване на членството на Република България в Европейския съюз, а и в обозримо бъдеще ще бъде условие от първостепенно значение.

Председател на “БЗНС Ал.Стамболийски”

 Спас Панчев