Движение на жените

Интелектуалната консолидация на женските движения със социална ангажираност е стратегическият път към успехите на обединена Европа

 

За всички е видно, че обединените усилия дават макар и бавен, но устойчив социален резултат независимо от комплицираната ситуация и в икономически, и в политически план,  България запазва устойчив темп на движение напред. Коалиция за България е гръбнакът в управлението на страната в състава на тристранната коалиция с НДСВ и ДПС. При този необходим и разумен политически компромис в името на страната и европейското ни бъдеще българското правителство се старае максимално самоотвержено да компенсира изоставането от предишни периоди на управление на други формати политически сили без  проявява на тесногръд реваншизъм и евтин популизъм. Страната се развива прогнозируемо, но се налага да се преодоляват огромните предизвикателства, свързани със стандарта на живот на хората, безработицата, недостатъчно ефективното административно управление и проявите на корупция на различни административни нива, както и борбата с организираната , международната и битовата престъпност.

 От всякъде е видно че  Коалиция за България ще носи главната тежест на отговорността за посрещане на трудностите в първите години на членството ни в ЕС. Успехи има и те са факт, но и проблемите са факт, и те не могат да бъдат скрити, а трябва да бъдат точно дефинирани и адекватно  решавани. Инерцията на обществените нагласи не рядко подценява женските организации в подпомагане решаването на редица специфични проблеми на обществото в интерес на националната ни кауза – по-бързото и адекватно интегриране в европейското икономическо пространство. 

Приемането на България за равноправен член на ЕС засилва и необходимостта от задълбочено  познаване на процедурите в политиката на ЕС. В тази връзка на Движението на жените към Земеделски съюз Александър Стамболийски” предстои сериозна работа по изпълнение на приоритетните области на новата пътна карта на ЕС за равнопоставеност на жените и мъжете 2006 – 2010 г., обсъдена в Брюксел на 4 и 5 май т.г. от Европейската комисия. Пътната карта е един нов механизъм за постигане на по-висока социална сигурност и защитеност на жените в условията на  чувствителни икономически и етно-културни различия между по-старите страни членки на ЕС и новоприетите. Този механизъм не се ползва със задължителна сила, но ще има голямо значение за развитието на правото в ЕС, на националните законодателства на страните членки и при разработването на актуални политики и стратегии за равни възможности на половете в икономическата и социални сфери. Тук е мястото да припомним, че сериозна европейска тенденция е нарастването на диспропорцията на съотношението между половете в количествен характер в полза на женския от порядъка към момента на пет до петнадесет процента за населението на различните страни като цяло.

Националните правителства на страните от ЕС, в т. ч. и в нашата  трябва да изпълнят ангажиментите, свързани с:

· Постигане на равенство при икономическата независимост на жените и мъжете;

· Гарантиране на съвместяването на професионалния с личния и семеен живот;

· Насърчаване на равното участие на жените и мъжете при вземането на решения;

· Премахването на насилието, основано на различията в пола и на трафика на хора;

· Насърчаване на равенството между двата пола извън ЕС.

За изпълнение на тези приоритети в нашите местни съвети и клубове трябва да намерим подходящите форми  (семинари, дискусии, кръгли маси и др.) , на които да  обсъдим европейските практики и проекти в тази област. Нужни са усилия и да осъзнаем същността на съвременните подходи, за участието на жените в общата политика на държавата за свеждане до минимум проблемите по адаптирането й към характера на социална организация в европейската общност.

 Съществен момент в европейското бъдеще на женското движение е организацията и провеждането на  предстоящите за първи път в България избори за членове на Европейския парламент през пролетта на 2007 г.

Предстои ни не проста и не лека активна работа за разработването на конкретни проекти, които да отговарят на реалните потребности на жените от нашето движение по места, които да решават реални проблеми от ежедневието, касаещи женския труд, майчинството, грижата за децата и др. Нужно ни е да съсредоточим усилията си както да подпомогнем издигането кандидатурите на повече представителки на нашата организация,  така и да налагаме разбирането, че качествени кандидатки с потенциал и авторитет по места имаме и тяхната избираемост е въпрос на умението ни да ги експонираме с естествения им социален и професионален авторитет, което независимо от крайните резултати, ще повиши авторитета и популярността на движението ни чрез личностната и организационна представителност особено по места. Не трябва да очакваме бързи и лесни резултати, а по скоро да заложим на стратегията на натрупването, която и от философска, и от чисто женска психологическа гледна точка е по печеливша. На нас жените ни е присъща конкретната логика на нещата от живота и естествената здрава връзка с реалните измерения  за постигнатите резултати и тяхното практическо приложение. Просто ние сме по-земни и затова по лесно ни разбират и възприемат хоратакогато вършим нещата, които се отнасят до обществото като цяло и до всеки един в частност.

Специално внимание трябва да отделим и за работа с жените от етническите и религиозни малцинствени групи.  Техните проблеми са достатъчно специфични и изискват от нас диференциран подход. Успешното им решаване предполага привличане и работа на жени, представители на тези общности в нашето движение и в съюза ни. Ние трябва да се стремим да се научим не да променяме другите, а да ги разбираме и или достигаме нивото на тяхната житейска философия, когато тя е по-продуктивна от нашата собствена, или да намираме път към тях да ги въведем в нашата. Та нали по същество това е и моделът на нашата евроинтеграция – ние сме в процес на цивилизационен избор към съвременната европейска култура на социални практики с доказан ефект и в същото време в процес на обогатяване на същите европейски практики с нашите етно-културни достижения. Този процес на конвергенция в пълна сила е валиден и за нашата амбиция да привлечем, взаимно проникнем в разбиранията си и изведем на ново ниво практиката на женското движение –нивото на осъзната значимост и място в обществото на равноправни народи, общности и социални групи на жената като майка, професионалист, общественик и съпруга.

Ние жените имаме естествено запазено от същността ни място в структурата и управлението на обществото. Ние никога не сме злоупотребявали с него в исторически план. Нещо повече, безброй са историческите примери когато нашата намеса в социалните дела са съзидавали и стабилизирали обществените отношения. Още повече в обединена Европа ролята и силата на нашите внушения ще растат с непознати темпове и мащаби до сега. Това ни прави и по-големи оптимисти, но и ни задължава да се стараем да бъдем на нивото на обществените очаквания. Всичко, което предстои е шанс за нас да се докажем в една или друга сфера в съвременното европейско семейство и лостовете за управлението на този исторически момент са в нашите ръце. Нямаме право да пропуснем този момент поради отговорността си към живота, който ние по силата на естеството си сами създаваме.

Ние жените по един или друг начин сдружени, по един или друг начин възпитавани, с едни или други верски разбирания сме същността на обединена Европа. Ние раждаме, отглеждаме, възпитаваме и страдаме с децата на Европа и когато са в пелени, и когато са големи палави юноши и девойки, и когато са зрели хора, и когато времето им донася болките на мъдростта. Ние създаваме Европа и ние можем да я направим още по-красиво и уютно място за живот в мир, разбирателство и социално равноправие. Горди сме с мисията си дадена ни от природата. Нека се постараем да го разберат и приемат всички.      

Ние имаме самочувствието и притежаваме необходимия потенциал – и като професионална подготовка, и като политическа култура, за да отстояваме в дневния ред на съюза ни нашите задачи и проблеми.

Сплотява ни вярата, че усилията ни няма да останат напразни. Че е възможно заедно да изградим едно по-добро общество, в което ние, жените ще се чувстваме защитени, обградени с грижи и заемащи полагаемото ни се място в семейството и обществото. Сплотява ни стремежа да работим за  всички, които се довериха на Земеделски съюз Александър Стамболийски” и на Коалиция за България за да работим за един по - сигурен и достоен живот и да създаваме красотата, която ще спаси света.

 

                                                    Ера Димитрова

                                                       Председател на Националния съвет на

                                                    Движението на жените към

                                                     Земеделски съюз Александър Стамболийски”     

 

 

 

Дискусия

Национално движение на жените при ЗС Александър Стамболийски.  

Цел на обединението ?

Амбиция за систематизиране на позицията на ЗС Александър Стамболийски по отношение активното присъствие на жените в обществения живот във всичките му измерения – икономически, политически, културен, образователен, социален и т.н. и за очертаване на някои от приоритетните въпроси на законодателното и институционалното решаване на съществуващите проблеми в тази област.

Защо Движение на жените?

Всички сме наясно, че с проблемите на децата и жените днес се занимават различни държавни институции, политически и неправителствени организации. Безспорно е общото впечатление, че работата е разпокъсана и непоследователна. Проблемите на жените са ясни и до голяма степен са във фокуса на общественото внимание и мнение. Но все едно – законови санкции срещу проявите на дискриминация няма. Изпълнителната власт действа мудно. Липсва й политическа воля и съответната нормативна база. А говорим за изключително тревожни явления
. Част от тях са свързани с ниския социален статус на жените в обществото – трафика на жени, домашното насилие, проституцията. Друга част се коренят в безработицата и дискриминацията на пазара на труда. Не е тайна, че за еднакъв труд на много места жените получават по-ниско възнаграждение. Има възрастова бариера за започване на работа. Жените са по-слабо представени в местната власт, а да не говорим за по-високите нива в политиката и управлението.

Кои следва да бъдат съдържателните акценти в работата на Националното движение на жените ?

Ето някои от тях:
- Включване на жените в информационното общество;
- Работа с етническите малцинства;
- Постигане на равен достъп и участие на жените в процеса на вземане на решения;
- Защита на семейството, правата децата, грижа за децата - сираци;
- Социално подпомагане и грижи за жените с увреждания;
- Намаляване и ликвидиране на насилието срещу жените;
- Спиране на демографския срив, повишаване на раждаемостта и защита на майчинството. Ако искаме радикално да променим негативните тенденции в демографските характеристики на нацията е необходима същностна промяна в политиката на : обезщетенията за бременност и раждане, помощите при раждане, обезщетенията за отглеждане на малко дете, месечните добавки за деца, отношенията към младите семейства и др.

Какви стратегии можем да очертаем днес за актуализиране на политиката на равнопоставеност на половете в сферата на управлението?

- На първо място: Организиране на кампании за изостряне на вниманието на широката общественост към проблемите на жените;
- На второ място: Целенасочени действия във връзка с назначаването на управленски кадри - жени . Специално отношение към новото поколение кадри;
- На трето място: Създаване на по-пълни база данни относно потенциалните кандидати за изборни длъжности;
- На следващо място: Утвърждаване на нова политическа култура и създаване на реални условия за участие на жените при разработването и вземането на управленски решения;

- Реалистична програма за разкриване на нови работни места в периода 2006-2009 година.
- Съчетаване на програмите за заетост с мерки за равноправно включване и на двата пола.
- Въвеждането на практика в държавната и местната администрация и други при наемане на работа при равни други условия за съответната длъжност да се наемат представители на по-слабо представения пол.
- Насърчаване на такива програми и в организациите от реалната икономика.
- Използване на европейските програми и структурни фондове за повишане на достъпа на жените до развиващи се и нови професии и възможности за собствен бизнес.
- Насърчителни мерки за работодатели, които наемат самотни майки.
- Кампании за популяризиране на ползите от назначаване на “възрастни” служители като се използват резултатите от съвременните изследвания относно ефективността на обучението им за използване на нови технологии, по-голямата гъвкавост при организацията на работата, по-ниското текучество и отсъствия от работа в сравнение с по-младите служители.

-  Промяна в политиката на доходите в секторите с преобладаващ нископлатен женски труд, особено на учителите и средния медицински персонал.
- Постепенно увеличаване на заплатите в образованието, където жените са
86% от състава,  до нива от 30 % над средните в обществения сектор.
- Осигуряване на ранна превенция от несъответствия между образованието и нуждите на пазара на труда, предотвратяване на съсредоточаването на момичетата в отрасли с голяма конкуренция и ниско заплащане.

- И разбира се съвсем не на последно място:Засилване на взаимодействието с други леви женски движения, клубове, съюзи. Изучаване на европейския опит и прилагането му съобразно българските условия.

Ние – жените имаме необходимото самочувствие и притежаваме необходимия потенциал – и като професионална подготовка, и като политическа култура, и като привързаност към една европейска кауза.

Нека си пожелаем ползотворна, успешна и резултатна дейност на Националното движение на жените при ЗС Александър Стамболийски. Твърдо вярваме, че то бързо ще намери своето място и ще придобие авторитет и популярност, за да реализираме всички свои идеи и осъществим в практиката нашите начинания.

 

НИЕ СМЕ ЖЕНИ, НИЕ НЕ СМЕ ФЕМИНИСТКИ.

НИЕ СЕ БОРИМ ЗА НАШЕТО СОЦИАЛНО МЯСТО.
 НИЕ ИСКАМЕ ДА СМЕ САМИТЕ СЕБЕ СИ.
ИСКАМЕ МЪЖЕТЕ НИ ДА СЕ ГОРДЕЯТ С НАС, А НИЕ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ.
ИСКАМЕ  ДА ДАВАМЕ НА ДЕЦАТА СИ, ДА ИМ БЪДЕМ ОПОРА.

ИСКАМЕ  ЛЮБОВ И УВАЖЕНИЕ.
МНОГО ЛИ ИСКАМЕ?
ИЛИ МАЛКО ПРАВИМ.

 

                                                   Ера Димитрова,

                                                   Председател на Националния съвет на Движението на жените при                                                      ЗС Александър Стамболийски